Заблеяло ми агънце,
в Тодорови кошари,
като му агне заблея,
цяло му стадо разблея.
Тодор на агне продума,
агънце байно рогато,
защо си жално заблея,
та ми стадото разблея?
Дал ни ти трева зилена,
или ти зобта не стига?
Агънце жално продума,
байно ле, бачо Тодоре,
къде е мойта майчица?
Тодор на агне продума,
агънце байно рогато,
таз сутрин рано в ниделя,
дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха,
Рогуша на тях продадох.
Агънце жално продума,
помниш ли байно Тодуре
кугато Тунджа придойде,
синджир мостови събори,
твоето стадо шарено,
отвъд реката остана.
Ти покрай бряга ходяше,
жално си милно плачеше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадото преведи.
Помниш ли какво убеща,
каква ти беши думата?
Ругата ше и позлатиш,
краката ше и посребриш,
Защо я байно продаде,
на тези върли касапи?
Тодор си жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като си с кавал свиряше,
сълзи му кавал обливат.