Колко пъти се наведе
Колко пъти в тях се врече и се подведе
Колкото и да замахваше не уцелваш
Всеки те замеряше със зло, зъб за зъб, око за око
Ден след ден, в калта те бяха натирили
На твой гръб печелеха, със слабостта ти се окичили
През зъби ярост напира да пробие
Вече късно е, язовир се къса, знаеш някъде ще избие
И колко пъти ще простиш, щом отвътре гориш
Колко пъти ще успееш да се смириш
Пердето пада над тиха вода
От локва цунами, от разрушена стена
Време-щета, лавина-злина
И щом лъва надигне глава
Хиени секват смеха, надгробна тишина
В края на деня, умиращ лъч светлина
Обзема ги страха
Бъди смъртта
Вече огъня няма да потискам
Ясна е целта ми бам- бам юмруци стискам
Ще натискам, натискам, натискам, натискам
Натискам, натискам
Получава се без да искам
Вече огъня няма да потискам
Ясна е целта ми бам- бам юмруци стискам
Ще натискам, натискам, натискам, натискам
Натискам, натискам
Получава се без да искам
Колко пъти пренебрегваш себе си
И колко болка превърнал си в Белези
Бегло набелязани мечти тънат почернени
Черно бреме за всички прогреса личен си, не виждаш ли
Че време настана очите широко да отвориш
Не на кръста, а на себе си крещейки да се помолиш
Гръбнака не ти е за да свърже задника с главата
А да те изправи, за да видят смисъл в словата
Ако не повярват, почвай с делата
Вярвай в добротата, да се шибат онея зад вратата
Които се кикотеха, не вярваха, че тихо в мрака си се венчал с успеха
Провал- утеха, проба-грешка
Те са смешка с пешка, ход към грешка
Ляв-прав, крачка назад към засилка
Страхът не илюзия, а мерилка
Кой е силен, кой лабилен
Сега секундата е истина
С твоето име написана
Вече огъня няма да потискам
Ясна е целта ми бам- бам юмруци стискам
Ще натискам, натискам, натискам, натискам
Натискам, натискам
Получава се без да искам
Вече огъня няма да потискам
Ясна е целта ми бам- бам юмруци стискам
Ще натискам, натискам, натискам, натискам
Натискам, натискам
Получава се без да искам