В тишината на нощта, сама,
сърцето ми бие бавно, без светлина.
Скрито в себе си, не мога да избягам,
тъгата е тук и не иска да ме пусне.
Може би ще мине, може би не,
но в душата ми остава тежест, която не се вижда.
Всеки ден е нова рана, ново чудо,
че още вярвам в светлина, но в тъмното я търся.
Тъга в сърцето, огън в душата,
всяка сълза е за нещо, което няма да забравя.
Човешката болка в тишината тежи,
но ще намеря сила да продължа, да мечтая.
Гледам в небето, но не виждам звездите,
защото сърцето ми е потънало в тъга.
Но някъде вътре, там, още гори искрата,
че след дъжда ще дойде светлина.
Може би ще мине, може би не,
но в душата ми остава тежест, която не се вижда.
Всеки ден е нова рана, ново чудо,
че още вярвам в светлина, но в тъмното я търся.
Тъга в сърцето, огън в душата,
всяка сълза е за нещо, което няма да забравя.
Човешката болка в тишината тежи,
но ще намеря сила да продължа, да мечтая.
Когато пътят е тъмен и няма изход,
ще се изправя, ще изживея болката.
Защото човешката тъга не е краят,
тя е част от пътуването ми, от живота ми.
Тъга в сърцето, огън в душата,
всяка сълза е за нещо, което няма да забравя.
Човешката болка в тишината тежи,
но ще намеря сила да продължа, да мечтая.
Тъга в сърцето, но светлина в мен,
ще премина през всичко, ще намеря мир отново.
Защото болката е само част от пътя,
и след нея ще дойде ново начало.