Не, не ме докосвай, а замълчи за малко в тъмнината! Сякаш спирам да дишам, усещам те във въздуха. Не ми звъни, отивам си - дори след огъня остава прах. Защо едва сега си тук? Не съм онази, дето бях. Лошо ти се пише - отсега казвам: не, не, не, не съм наивна вече! Късно си се сетил за това, че вкусът на мойте устни е различен. Лошо ти се пише - отсега казвам: не, не, не, не съм наивна вече! Късно си се сетил за това, че светът не се върти около тебе. Не, не ме изпращай - с ръцете си ме галиш, но е късно. Аз се чувствам различно - нали докрай ме разпиля! Не ми звъни, отивам си - дори след огъня остава прах. Защо едва сега си тук? Не съм онази, дето бях. Лошо ти се пише! Лошо ти се пише - отсега казвам: не, не, не, не съм наивна вече! Късно си се сетил за това, че светът не се върти около тебе.