Една усмивка е равна на милион сълзи
Ела през моите очи и погледни
Бързаш твърде много - не, не ме съди
И аз нося сърце във тия гърди, и то тупти
Депресията не ме напуска
Тоя тъмен облак над мен се спуска
Има и моменти, в които сякаш ме отпуска
Ма след тва' се връща по-силно от градушка
Държи ме на мушка, ше ме убият тия чувства
Някой път искам просто да изключа
Ако тва е урок, кво по-точно треа да науча?
Гледам към небето и питам: "Що се на мене"
Със сълзи на очите продължавам напреде
А пътека сам си правя, пътят ми е неотъпкан
Страхувам се отново да не сбъркам
'Щото още един провал и май ше се побъркам
Или във безсилие ше се прошмъркам
Светът е малък, но е тежък и сякаш е на раменете ми
Така ли плащам за греховете ми?
Не платих ли всичко, що още плащам?
Що се проваля всичко, с коет' се захващам?
Искам да кажа: "Няма да се отказвам"
Но с тия неуспехи близките ми наказвам
Виждам ги как, че всичко е окей се правят
Но знам, че просто не искат да ме оставят
Може би звуча неблагодарен
Но света, в който живея ми се струва нереален
Една усмивка е равна на милион сълзи
Ела през моите очи и погледни
Бързаш твърде много - не, не ме съди
И аз нося сърце във тия гърди и то тупти
Исках само за теб да дишам
Става адски тежко да го опиша
Като пристъп във душата идва
И няма кой, няма как
Дните ми минават в мрак
Задавам сто въпроса, пак не знам
И трудно е там
Пламъка огася бързо сам
Питам пак
(Питам пак)
Кой съм аз?
(Кой съм аз?)
Липсва ми нещо, не знам
Искам те, не чувствам те, приключвам с теб
Казвам ти чао
Една усмивка равна на милион сълзи
Ела през моите очи и погледни
Бързаш твърде много - не, не ме съди
И аз съм със сърце и то тупти
Една усмивка е равна на милион сълзи
Ела през моите очи и погледни
Бързаш твърде много - не, не ме съди
И аз нося сърце във тия гърди и то тупти
Една усмивка е равна на милион сълзи
Ела през моите очи и погледни
Бързаш твърде много - не, не ме съди
И аз съм със сърце и то тупти