Страх ме е това да не е последният ми стих
Изхабих ли таланта си, или сам го заличих?
Някой път се чудя - защо се провалих?
Може би заради всичките злини, които причиних
Не издържам, вече мразя собствения си лик
Мина' толко' време, така и не си простих
Направих ли грешка като не се напих
И като толкова се трудя, за да оставам чист
Или обратното, сбърках ли като за последно наредих
Или проблема си е в мене и лично аз прекалих
Или може би просто никога не съм ставал
Сигурно през цялото време сам съм си се заблуждавал
Ужким имам фенове, ама къде са сега
Къде са, когато за мен това е краят на света
Близките ми ме насърчават, казват, че и това ще мине
Чувам майка ми да казва: "не се предавай, сине!"
Някой път ги обвинявам, сякаш те са ме подвели
Анти ми подсказва: "Йоане, ходи и си зе'ми"
Разкъсван от въпроси, без да имам отговор
Случва се като сключваш със Сатаната договор и аз...
Нямам сили да остана и все пак се моля това да не е края
Нямам сили да остана, как обичаш нещо, което те отравя?
Бачкам здраво, а дори не ми се плаща
Все по-рядко с музика ми се захваща
Как да ми се бачка, кат' не се отплаща
Звяра се събужда и иска да мачка
Бачкам здраво, а дори не ми се плаща
Все по-рядко с музика ми се захваща
Как да ми се бачка, кат' не се отплаща
Звяра се събужда и иска да мачка
Постоянно се сравнявам и тва' искренно ми пречи
Едновременно се чувствам мега близо и толкова далече
Ама тва' е, слагам край, не мога вече
Омръзна ми нещастен да заспивам 'сяка вечер
Сякаш оставям нещо, което някога съм имал
Стигнал съм до там, и без да искам съм подминал
Странно е, сякаш пак съм предозирал
Боли толкова все едно хиляда пъти съм умирал
Изтезаван от болни амбиции и непостигнати цели
Ако видиш некой, като мене, кажи му къде са ме довели
'Щот такива като мене има много умрели
За да напишат песента, за последно са си зели
Ако треа да съм честен, некой път и аз съм на ръба
Дали нема да е по-лесно, ако пак си нареда
Но не ме съди, щото тва са мойте сълзи
Мойта пот, мойта кръв, мойте мечти
Знаеш ли кво е да се бориш за нещо, което виждаш само ти
А пътя ти да не е усеян с камъни, а със стени
И ти, все пак да не спираш да бачкаш,
Знаейки, че всяко щасти стократно ше си плащаш
и просто...
Бачкам здраво, а дори не ми се плаща
Все по-рядко с музика ми се захваща
Как да ми се бачка, кат' не се отплаща
Звяра се събужда и иска да мачка
Бачкам здраво, а дори не ми се плаща
Все по-рядко с музика ми се захваща
Как да ми се бачка, кат' не се отплаща
Звяра се събужда и иска да мачка
Нямам сили да остана и все пак се моля това да не е края
Нямам сили да остана, как обичаш нещо, което те отравя
Нямам сили да остана и все пак се моля това да не е края
Нямам сили да остана, как обичаш нещо, което те заравя
Бачкам здраво, а дори не ми се плаща
Нямам сили да остана
Все по-рядко с музика ми се захваща
и все пак се моля това да не е края
Бачкам здраво, а дори не ми се плаща
Все по-рядко с музика ми се захваща
Как да ми се бачка, кат' не се отплаща
Звяра се събужда и иска да мачка
Нямам сили да остана и все пак се моля това да не е края
Нямам сили да остана, как обичаш нещо, което те отравя
Нямам сили да остана и все пак се моля това да не е края
Нямам сили да остана, как обичаш нещо, което те заравя